1 няма авторско право
Вземете стария GOST още през 1977 г.: „Автомобилни бензини. Технически условия. И го сравнете с единствения обвързващ документ, който сега регулира параметрите на горивото - Техническият регламент. За интерес добавяме към сравнението документа за „преходни времена“- GOST R 51105–97.
Червеното в таблицата е „административни пречки“в концепцията на сегашните служители, зеленото е свобода! Както можете да видите, масата става все по-зелена.
Обърнете внимание, че сега всеки държавен контролер може да проверява качеството на бензина само за съответствие с техническите правила. Но какво да проверя? Мислите ли, че основният параметър на бензина е неговото октаново число? Сега според умни управници този показател може просто да бъде деклариран. Отсега нататък името на бензина AI-95 не е характеристика на моторните му качества, а просто … името. И какво наливат, това са вашите проблеми.
Чували ли сте за залепени клапани? За мъртвите бутални пръстени? За изгорелите бутала? Причината често е голямо количество катран в горивото. Преди това тяхното съдържание беше строго контролирано, но сега - уви … И всичко това, защото бензинът, в който няма катран, изисква сериозни производствени технологии. Много по-лесно е да пренапишете лист хартия.
Направихме същото с параметрите на фракционния състав, периода на индукция на бензините, тяхната киселинност и тестовете върху медна плоча. За работещите в петролната индустрия прилагането на тези норми е много мъчително: необходими са инвестиции. Да, не за „фолклорни“футболни клубове и яхти, а за производство… Долу с тях от Техническия правилник!
Същото с плътността. Рафинериите търгуват с тонове, а бензиностанциите се продават в литри. И така, кое е по-изгодно за тях - леко гориво или тежко? Но моторът, особено инжекционният, се калибрира с определена специфична плътност. И ако това е сериозно различно от референтното, "мозъците" на двигателя започват да се заблуждават. Моторите се потрепват, изразходва се повече гориво и токсичността не е наред. Но на кого му пука?
2 няма авторски права
Таблицата се отваря в пълен размер при щракване на мишката.
За дизеловото гориво вземаме само най-чувствителния въпрос - лято / зима. Степента на изпарение за лятното дизелово гориво и за зимното дизелово гориво трябва да варира рязко. Освен това дизеловото гориво е забележимо по-дебело от бензиновото, на студа не иска да тече и филтрира по някакъв начин. Старият GOST 305–82 въвежда три вида дизелово гориво: лятно, зимно и арктическо. Тогава дойде свободата! И с него е новият GOST R 54283–2010, където сезонността на горивата е напълно изключена от наименованията: сега няма летен или зимен дизелово гориво. И какво казва Техническият регламент? Нещо мръсно в горивото за някакъв „студен климат“…